В България първият резерват е "Силкосия", който предпазва ценната флора и фауна на Странджа. Надморската височина на територията му варира между 100 и 250 метра. Преобладават канелените горски почви и жълтоземно-подзолистите. Значително е растителното разнообразие, като са документирани 260 вида висши растения. Сред тях 14 са дървесни, 17 храстови, 143 многогодишни тревисти, а 70 са едногодишни и двугодишни. Те съставляват 22.6% от флората на Странджа, което подчертава високата стойност на тази защитена зона. Резерватът е типично горски, съхраняващ букови и дъбови гори, заедно с вечнозелени храсти като странджанска зеленика (Rhododendron Ponticum L.), лавровишня (Prúnus laurocerásus), джел (Ilex aquifolium) и странджанско бясно дърво (Daphne pontica). Дърветата са на средна възраст от 120-130 години, а някои достигат дори над 200. Най-забележителни са формациите от горун (Quercus polycarpa) и източен бук (Fagus orientalis). Срещат се и придружаващи видове като брекиня (Sorbus torminalis), скоруша (Sorbus domestica), сребролистна липа (Tilia tomentosa), полски клен (Acer campestre) и дива круша (Pyrus communis).
Категории / Тагове
Информация
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
